Спомен далечен се завръща
Но вместо в радост голяма
В болка горяща се превръща
Но не искам да превръщам това в драма
Сълзи горчиви по бузите се стичат
Не плачи по малко ще ме боли
Виж живота продължава
Но спомена остава да гори
Не плачи така е трябвало да стане
Отминалата грешка моля те прости ми
Не направих избора си точен
И нося бремето и болката и за двама ни
Но живота е с давност срочен
Боли ме като те гледам така
А немога да помогна сега
Времето отминало да върна немога 
и болката да отмия немога
мога само да плача със сълзи горчиви
и да те прегърна в обятията си живи
какво ли щеше да се случи
какво ли щеше да се получи
ако някога бяхме останали двама
а не да се разделим заради една измама
плача и сълзите се стичат
с ръка трепереща бършеш ги ти
не плачи такъв е живота
не спирай да мечтаеш само ти
аз няма какво да мечтая
не виждам какво ми остана
но ти живей и мечтай и лети
и за следващия живот с нас помисли!