От няколко месеца баща му не пиеше. Вкъщи цареше спокойствие и тишина. Дори понякога го чуваше да подсвирква игриви мелодии в банята и се питаше каква може да е причината. Майка му бе неизменно същата – недоволна, мрачна, заядлива. Но дори тя напоследък  някак омекна, откакто баща му се промени. Парите започнаха да стигат и той дори си купи лаптоп ”Дел”, с което накара няколко момичета от съседния клас да се сбият за него.

Марио се връщаше от училище доволен след последния час. Класното  по математика бе минало перфектно. Шестиците за срока му бяха вързани в кърпа, ако  и кандидат-студентските изпити минеха така, можеше  да стане архитект –  за това мечтаеше от малък и  жадуваше с нетърпение да отиде в София.

Дочу крясъците на майка си още от входа на блока и сърцето му се обърна. Дано пак не се е напил, прониза като писък мисълта му. Изкачваше бавно стълбите и започваше да различава по някоя дума. Гласът на баща му звучеше съвсем трезво, но майка му крещеше обезумяла:

- Да разбера, че имаш любовница, от чуждите хора! Как не те е срам! Ще я  оставиш веднага, чу ли? Иначе  взимам детето и няма да  го видиш вече. Ще скъсаш с нея сега, на минутата! Иначе не отговарям!

Настъпи моментна пауза и после гласът на майка му пак изкрещя:

- Ще отида у тях! Ще събера целия  блок, да знаеш! Да се маха веднага! Да се пръждосва в другия град!

Чу трясък на врата и  се сблъска с баща си на входа на апартамента. Мъжът беше блед, но  спокоен.

- Как мина класното - попита го тихо.

- Супер, баща ми! Забих шестица – някак прекалено нахакано отговори сина. – Какво става?

Бащата  смръщи чело.

- Имам малко работа, ще се върна след час.  – Мъжът заслиза бавно по стълбите с  превити рамене.

Марио чакаше притеснен връщането му. Можеше да си дойде пиян, да вдигне скандал, майка му пак да се разкрещи. Не стана нищо подобно. Баща му се прибра точно след час, каза едно-две изречения на майка му в кухнята и всичко заспа в тишина.

Момчето усещаше нова промяна в баща си. Той спря да подсвирква мелодии в банята. Не се смееше, не се шегуваше, не вдигаше шумни скандали. Работеше извънредно, прибираше се уморен и  се взираше в телевизора, без да вижда какво става на екрана.

Спря да пуши  внезапно един понеделник:

- Пари ще  трябват като станеш студент – някак смутено обясни бащата.

Със същото обяснение отказа кафето, бирата и месото. Марио  гледаше  как се стопява той и тревога  изпълваше момчешкото му сърце. Подозираше, че връзка с това има онази незнайна любовница, която го бе спасила от алкохола, но се страхуваше да започне разговор за нея. Преструваше се, че нищо не знае, правеше се, че не вижда как баща му и майка му спят разделени от деня на разкритието.

Извикаха го от час по английски. Класната бе пребледняла и се опитваше да му поднесе нещата меко:

-          Баща ти е получил инсулт. Трябва да бъдеш силен. Ще се оправи.

Редуваха се в болницата с майка му, грижеха се за баща му денонощно. Инсултът бе засегнал сериозно говора и двигателния апарат. Една седмица след  трагедията  екипът лекари заяви директно, че няма шансове да оцелее, а оживее ли като по чудо, ще бъде на легло до живот.

Стоеше до прозореца и се чудеше как ще празнува бала, как ще плаща такси за кандидатстване, как ще се издържа в София, ако баща му умре. 

На вратата се показа чичо му с непозната жена. Бе мила, млада, с подрязана на черта тъмна коса, мъничка като кукла Барби,  скромно облечена и все пак  секси. Постояха при болния около час,  чичо му не представи жената, нито тя се представи сама. На тръгване обаче извади плик от чантата и му го даде:

- Баща ти ми даде  тези пари преди време за операция,  сега на вас ще ви трябват. Ако имаш нужда от помощ, потърси ме на този адрес.

Някак инстинктивно момчето усети, че може би това е Тя. Не усещаше нито омраза, нито гняв. Погледна визитката със софийски адрес и телефон и я прибра  зад  личната карта.

Тази жена беше просто жена. Бе имала нещастието да срещне късно баща му. Не беше с нищо по-лоша от неговата мърмореща майка, не заплашваше с нищо техния семеен живот. Нейната обич бе променила баща му в добро.

Скри парите и не каза на никого. Баща му почина скоро и част от сумата използва за погребение и помени.  На майка си каза, че парите е дал чичо му и  тя не се усъмни. Видя Я на погребението. Стоеше най-отзад с лилави карамфили в ръце. Хората я поглеждаха и шушукаха тихо. Майка му бе прекалено разстроена, за да я забележи, иначе би вдигнала шумен скандал. За първи път момчето  изпита облекчение, че майка му е обляна в сълзи и не вижда нищо и никого.

При посещенията на гроба разбираше винаги, кога Тя е била там по лилавите карамфили. Майка му ги изхвърляше в тръните, но когато си тръгваха, младежът  тайно се връщаше и слагаше цветята обратно. Усещаше, че любовницата на баща му не е враг. Просто бе имала нещастието да  се влюби в женен мъж и го обичаше дори след смъртта му.

Следването вървеше към края. Парите, които имаше, харчеше  пестеливо, работеше, учеше и се справяше добре. Предстоеше му дипломна работа и  стоеше до късно над чертежите и  безкрайните изчисления.

В една такава нощ му се обадиха от родния град. Майка му бе получила кръвоизлив. Погледна часовника – три през нощта. Нямаше  да стигне  навреме освен с лека кола. Чичо му беше в чужбина, приятелят му беше пиян.

Извади визитката и набра Нейния номер.

След по-малко от час пътуваха към градската болница. Тя не попита нищо. Той нищо не обясни.

Пристигнаха, но бяха закъснели. Жената го прегърна  майчински:

- Бъди силен, защото не си сам. Имаш  сестра, която се нуждае от теб.

Марио се вгледа в очите  ъ и на свой ред я прегърна.

Защитата на дипломната работа вървеше трудно и бавно, затрупваха го с провокиращи въпроси. Но младият мъж бе уверен, отговаряше точно и ясно. Знаеше, че го чакат отвън – неговата малка сестра и  един верен приятел -  любовницата на баща му.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206862


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много пъти съм чела този разказ,и винаги предизвиква смесени чувства у мен.от една страна разбирам, позицията на любовницата, разбирам и съпругата, разбирам и сина. Но мисля че в дъното на всичко е...ЕГОИЗМА!.....